Диабет-какво трябва да знаем за него?
Диабетът е сериозно хронично метаболитно заболяване, което веднъж проявено – продължава доживот. Характеризира се с повишено ниво на глюкоза в кръвта, т.е. повишена кръвна захар, поради понижено ниво или липса на хормона инсулин или променен отговор на клетките на организма към него. Диабетът е причина за патологични нарушения в нервната система и кръвоносните съдове, които се проявяват като редица нарушения в редица органи и системи.
Метаболизмът е начинът, по който се извършва обмяната на веществата и е отговорен за усвояване на хранителните източници в организма. Голяма част от храната се метаболизира до глюкоза – мономерен въглехидрат, който е и основен енергиен източник в организма. Инсулинът е хормон, който се секретира от панкреаса (задстомашна жлеза) – той е отговорен за усвояването на глюкозата в кръвта. Чрез инсулин глюкозата от кръвта се вкарва в клетките на организма, което води до намаляване на нивото на глюкоза в кръвта, т.е. до намаление на кръвната захар.
При липса на патология инсулинът повишава нивото си в адекватно количество след хранене, когато е повишено нивото на глюкоза в кръвта, за да може тази глюкоза да бъде усвоена от клетките. По този начин намалява нивото на глюкозата в кръвта, при което намалява и нивото на секретирания инсулин респективно. При диабет или състояние на предиабет нивото на кръвната захар остава високо в следствие на 2 причини: панкреасът не секретира достатъчно количество или клетките на организма са станали нечувствителни към него и повишената кръвна глюкоза не може да се усвои. Част от нея се отделя с урината, което дава и названието захарен диабет. Освен че позивите за уриниране стават по-чести, урината придобива сладникав мирис, подобно на мед – гръцката дума diabanein, която означава сифон, по-късно променена в diabetes и mellitus – дума от латинския корен, означаващ мед.
Типове диабет
Различават се 2 основни типа диабет:
Диабет тип 1 – известен е още като инсулино-зависим, ранен или ювенилен диабет. Засяга 10% от заболелите и се проявява в ранна възраст, преди 40 години, често по време на пубертет. Диабет тип 1 се характеризира с намалена или липса на продукция на инсулин от панкреаса. Страдащите от диабет тип 1 изискват доживотна терапия с инсулин и поддържане на здравословен режим на хранене, придружен с подходяща физическа активност. Ако заболелите нямат достъп до инсулин, те не могат да оцелеят.
Диабет тип 2 – известен е още като неинсулинозависим. Засяга 90% от заболелите, като най-често се проявява в по-напреднала възраст. С напредването на възрастта расте и рискът от развитие на този тип диабет. Диабет тип 2 се характеризира с понижена чуствителност на клетките на организма към инсулин (инсулинова резистентност) или недостатъчно количество инсулин.
Диабет тип 2 е прогресивно заболяване с влошаване на симптомите. От жизнено важно значение за забавяне на прогресията е контролът на телесното тегло и поддържане на здравословен начин на живот, което комбинира рационално хранене и адекватно повишена двигателна активност. Необходимо е и ежедневно следене на нивото на кръвната захар.
Затлъстяването е ключов фактор за развитието и прогресията на този тип диабет. При повишено количество висцерални мазнини и мазнини в коремната област, от тях се освобождават голям брой съединения с вреден върху сърдечно-съдовата система ефект, които освен това допълнително забавят метаболизма.
Познат е и трети тип диабет, наречен гестационен диабет. Той се среща при някои жени по време на бременност, което става причина за раждане на по-едри бебета. Този тип диабет най-често отшумява след бременността. По време на бременността, обаче, е необходимо спазване на здравословен начин на живот, най-вече рационално хранене. В някои случаи се прилага и медикаментозна терапия.
Рискови фактори
Статистиката показва, че 1 на всеки 11 човека страда от диабет, т.е. диабетът е изключително често срещано заболяване. Какви са рисковите фактори и как бихме могли да се предпазим?
– Наднормено и свръхнормено телесно тегло. Колкото повече мазнини имате, толкова клетките в организма Ви стават по-резистентни към инсулин.
– Понижена двигателна активност. Физическата активност способства за усвояване на хранителните вещества като енергиен източник и по този начин те не се складират като допълнителен енергиен резерв под формата на мазнини. По този начин се поддържа оптимално телесно тегло, а клетките на организма стават по-чувствителни към инсулин.
– Фамилна обремененост. Рискът от развитие на диабет нараства, ако Ваш родител или роднина страда от диабет тип 2.
– Повишено кръвно налягане. Кръвно налягане 140/90 mm Hg или над тези стойности се свързва с повишен риск от развитие на диабет тип 2.
– Абнормни нива на холестерол и триглицериди. Понижените нива на “добрия холестерол”, както и повишените нива на триглицериди се свързват с повишен риск от развитие на диабет тип 2. Липидният профил може да се проследява при Вашия личен лекар.
– Нездравословен сън. Недостатъчната почивка и липсата на сън водят да забавяне на метаболизма и нарушение на метаболитните процеси, които засягат въглехидратния и липидния профил.
– Синдром на поликистозните яйчници. Синдромът на поликистозните яйчници е често срещано състояние при жените, което се характеризира с нередовен менструален цикъл, ускорен космен растеж и затлъстяване , което повишава риска от диабет тип 2.
Усложнения
Колкото повече време страдате от диабет, толкова по-трудно контролирано е нивото на кръвната захар – следователно се наблюдава и прогресия на усложненията. Възможни усложнения са:
Сърдечно-съдови нарушения. Диабетът се свързва с повишаване на риска от нарушения на сърдечно-съдовата система като атеросклероза (стесняване на артериалните съдове), сърдечна недостатъчност, инсулт и инфаркт.
– Невропатия (увреждане на нервите). Повишеното количество кръвна захар може да увреди стените на капилярите, които са отговорни за доставянето на хранителни вещества към нервите, засягащо най-вече в областта на долните крайници. Това може да причини усещане за болка, скованост с последваща загуба чувствителност. Най-често болката започва в областта на пръстите на долните крайници, като прогресивно се разпространява към по-горните части на крайниците.
Ако невропатията засегне нервите, свързани с храносмилането, това може да доведе до храносмилателни нарушения като гадене, повръщане, диария и др. При мъжете невропатията може да доведе до еректилна дисфункция.
– Нефропатия ( увреждане на бъбреците). В бъбреците се наброяват милиони струпвания (клъстери) от малки кръвоносни съдове, наречени гломерули, които са отговорни за кръвната филтрация. Повишеното количество кръвна захар може да доведе до тяхното увреждане, аналогично с уврежданията при невропатията. Това състояние може да доведе до тежко бъбречно увреждане, свързано с бъбречна недостатъчност, включително краен стадий на бъбречно увреждане, което налага хемодиализа, дори бъбречна трансплантация.
– Ретинопатия (увреждане на зрителната система). Повишената кръвна захар може да доведе до увреждане на кръвоносните съдове, снабдяващи ретината (диабетна ретинопатия). Прогресията на увреждането може да доведе до ослепяване. Освен това, диабетът може да предизвика и други зрителни нарушения като глаукома, катаракта и др.
– Кожни нарушения. Диабетът може да понижи имунитета на най-голямата бариера в организма, а именно кожата. Тя става по-податлива на бактериални и гъбични инфекции.
– Увреждания на долните крайници. Пониженото кръвно снабдяване на долните крайници или увреждане на нервите на долните крайници може да доведе до повишен риск от инфекции в съответната област. Ако те не бъдат третирани, усложненията стават все по-сложни за лечение и биха могли да доведат до ампутация на пръст, стъпало, цял крайник.
– Загуба на коса.
– Риск от развитие на Алцхаймер. Колкото по-трудно контролируемо е нивото на кръвната захар, толкова по-повишен е рискът от развитие на деменция, вкл. болестта на Алцхаймер. Все още това само теории и не съществува научна обосновка за връзката между диабет тип 2 и деменция.
– Депресия. Поради развитието на различни усложнения, депресията е често срещано състояние сред заболелите от диабет тип 1 и диабет тип 2. Депресията от своя страна може да усложни овладяването на заболяването.
Превенция.
Как да надхитрим диабета? Изборът на здравословен начин на живот, свързвани с промяна на някои навици, може да се превърне в тайно оръжие за превенция от развитие на диабет или превенция от усложненията, ако състоянието на предиабет и диабет са вече налице.
– Здравословно хранене. Изборът на храни от органичен произход, които са по-богати на витамини и минерали и по-ниски на калоричност вместо вредните полуфабрикати, е страхотно начало за програма за редукция на теглото и за поддържане на здравословно състояние на организма. Стремете се към избор на храни, богати на фибри с ниско съдържание на мазнини и с ниска калоричност. Избирайте зеленчуци, адекватно количество плодове, зърнени храни. Стремете се към разнообразно и рационално хранене.
– Повишена двигателна активност. Повишена физическа активност = повишен енергиен разход = редукция на теглото + повишен мускулен тонус + подобрено емоционално състояние
– Редукция на тегло. Научно доказано е, че намаляването на теглото само с 7%, значително намалява риска от развитие на диабет.
Разбира се, загубата на тегло не бива да е свързана с резки промени в начина на живот. Редукцията на тегло е здравословна, когато се случва постепенно и е свързана с доживотни промени в хранителните и двигателните навици.
Медикаментозната терапия също е важна за поддържане на здравословното състояние и превенция от усложненията при предиабет и диабет. Тя, обаче, ВИНАГИ трябва да бъде съпроводена със здравословни навици, за да може да бъде максимално ефективна.
Как да познаем диабета, ако той вече се е появил?
Симптомите на диабета са безобидни първоначално и понякога са дори незабележими. От голямо значение е да следим промените във физиологичното ни състояние, за да познаем, когато имаме здравословен проблем – било то предиабет, диабет или пък друго състояние.
Кои са симптомите, които трябва да ни заведат при лекар, за да се изследваме?
– Често уриниране. Повишеното ниво на кръвна захар с пониженото усвояване, води до екскреция на част от глюкозата чрез урината, като урината се характериза с особен сладък мирис. Ескретираната с урината глюкоза увлича със себе си повишено количество вода, тъй като бъбреците отнемат повече вода, с цел разреждане на екскретиращата се глюкоза. Това води до по-бързо напълване на пикочния мехур и по-чести позиви за уриниране съответно.
– Повишена жажда. Честото уриниране води до дехидратация, а тя сама по себе си води до повишена жажда. Изпивайки обаче повече течности, жаждата остава.
– Повишен глад. Когато е намалено усвояването на глюкоза, в клетките не постъпва достатъчно количество енергиен източник. Независимо от повишените нива на глюкоза, постъпили чрез храната, организмът изпитва недостиг на енергия, т.е. и постоянен глад.
– Напълняване. Поради изпитването на постоянен глад и повишаване на енергийната консумация, повишаване на телесното тегло е често наблюдавано.
– Необичайно отслабване при диабет тип 1, понякога и диабет тип 2. Отслабването се предизвиква от разграждане на мускулите, които да служат като източник на глюкоза след метаболитни трансформации – метод за оцеляване на организма.
– Замъглено виждане.
– Забавено зарастване на рани.
– Раздразнителност.
– Хронична умора.
– Скованост и изтръпване на крайниците.
– др.
Източници
- www.who.int
- www.puls.bg
- www.mayoclinics.org
- www.News-Medical.net
- www.everydayhealth.com